Франция върви към катастрофа
Нещата не вървят по проект. Преди три седмици президентът на Франция Еманюел Макрон свика предварителен избор с вярата да си възвърне политическия надзор след съкрушителното проваляне на европейските избори. В неделя, в първия тур на гласуването, крайнодясното Национално обединяване оглави анкетата, а лявата коалиция Нов национален фронт приключи на второ място. Ренесансовата партия на господин Макрон се подреди на трето място.
Сега, откакто взе към 33 % от гласовете, крайната десница е на път да завоюва зашеметяваща победа на второто място в неделя кръговиден. Ако Националното заседание обезпечи безусловно болшинство в Националното заседание - като вземе 289 места или повече - господин Макрон ще би трябвало да предложения Джордан Бардела, 28-годишния водач на партията, да сформира държавно управление. Съгласно система на „ общуване “ с президента, Националното заседание ще бъде на власт, свободно да извършва своята твърдолинейна стратегия против мигрантите. За първи път след режима на Виши Франция щеше да бъде в ръцете на крайната десница.
По-вероятният сюжет обаче е, че Националният протест не съумява болшинство, оставяйки Франция с провесен парламент. Нещата бързо щяха да се объркат. Като най-голямата партия, National Rally въпреки всичко ще се опита да събере поддръжката на други партии, с цел да одобри законодателство - само че никой, може би с изключение на няколко дезертиращи депутати от десните републиканци, няма да желае да разреши на крайната десница да ръководи. С отслабения господин Макрон на върха на разногласна и несътрудничеща асамблея, Франция ще навлезе в дълбока политическа рецесия без очевидно решение.
В случай на застой на Народното събрание, господин, Макрон ще има доста малко благоприятни условия. Нито един актуален френски президент не се е сблъсквал със обстановка на сходно политическо и институционално блокиране. Единствената му опция би била да се опита да сътвори по този начин нареченото държавно управление на националното единение, включващо депутати от Ренесанса, републиканците и евентуално някои умерени депутати от Новия национален фронт. Но е подозрително, че сходно опортюнистично събиране би достигнало болшинство.
призоваван за „ популярен либерален и републикански съюз “, който да победи Националното заседание, той прекара повече време в митинги с левицата, в сравнение с с крайната десница: изненадващо възприятие на целите, може да си намерения някой. Отхвърляйки това, което той назовава „ двете крайности “, той се надява да притегли назад лявоцентристките гласоподаватели към своята центристка коалиция. Но господин Макрон е надълбоко неизвестен. Като твърди, че левицата съставлява толкоз огромна опасност, колкото и крайната десница, той може също по този начин да разубеди центристките гласоподаватели да гласоподават за претендентите на Новия национален фронт на балотажите против претендентите на Националното рали. Тяхното възпиране може да улесни избирането на повече крайнодесни депутати.
Те нямат потребност от помощ. Възползвайки се от необятно публикуваното отчаяние и яд, National Rally - с болшинство или не - евентуално ще излезе като победител на изборите. Сега партията е преобладаваща в съвсем всички категории на френското общество и в множеството райони на Франция. Само огромните градове към момента устояват на тази голяма вълна. Той води във всички възрастови групи, като се изключи 18-24-годишните, макар че притегля забележителна поддръжка и от по-младите гласоподаватели. Той е мощен измежду служащите, чиновниците и експертите със сини и бели якички. Новост е, че пенсионерите, най-верният гласоподавател на господин Макрон до момента, доста се изместиха към крайната десница на европейските избори предишния месец.
Тази последна дясна победа в този момент толкоз близо, беше надалеч, когато господин Макрон беше определен за първи път през 2017 година Тогава Националното заседание на Марин льо Пен имаше единствено осем депутати в Националното заседание, доста надалеч от над 200-те, които ще завоюва в неделя. Г-н Макрон даде обещание, че ще отбрани Франция от десния екстремизъм. И въпреки всичко откогато пристигна на власт, той заимства от книгата на National Rally, приемайки спорни закони като по този начин наречения законопроект за сепаратизма през 2021 година, който на процедура остракизира мюсюлманите, и ястребов законопроект за имиграцията, който беше признат предходната година, с помощта на поддръжката на крайната десница. Далеч от това да победи крайната десница, господин Макрон е подготвил почвата за нейния триумф.
В прочут смисъл е уместно, че главната политическа жертва на този раздорен интервал може да бъде самият господин Макрон. Каквото и да се случи в неделя, за всички е ясно, че ненужният му хазарт се е провалил трагично и той е отговорен за идния политически безпорядък. Авторитетът му, както в народен, по този начин и в интернационален проект, ще бъде доста понижен, а президентството му съвсем потънало. Той сигурно ще бъде изправен пред възходящ напън да подаде оставка.
Икономически, обществени и даже военни провокации, това е обезсърчаваща вероятност. Подобен хаос надали ще разсее примамката на крайната десница, обещаваща смяна от разрушената система, когато президентските избори настъпят през 2027 година
Това е за бъдещето. В момента Франция е на ръба. Това е надълбоко раздрана и разтревожена нация, която наближава исторически избор. Заради всичките проблеми на един затънал парламент е от значително значение да се откаже на Националното заседание прекосяването към властта. Или Франция отхвърля крайната десница, с цел да остане страна, гледаща на открито, вярна на демократичните полезности на Френската гражданска война, или се поддава на ксенофобията и горчивия шовинизъм. Залозите в никакъв случай не са били толкоз високи.
@PhMarliere) е професор по френска и европейска политика в University College London.
The Times се ангажира да разгласява на редакторът. Бихме желали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите публикации. Ето няколко. А ето и нашия имейл:.
Следвайте раздела за мнение на New York Times по отношение на,,, и.